BLUNT, JAMES - Some Kind Of Trouble - CD

бр.

James Blunt изненадва приятно всички любители на качествената музика с новия си сингъл „Stay The Night” – мелодично и грабващо парче, разкриващо нова и различна страна от таланта на певеца. Парчето е част от третия студиен албум на изпълнителя Some Kind Of Trouble, който се очаква да излезе през ноември. Музикалният проект е продуциран от Steve Robinson (с ко-продуценти Gerg Kurstin и Eg White) и представлява една своеобразно нова глава в музикалната кариера на Blunt, с подчертана свежест и спонтанност, характерни за цялостната визия на албума.

„Преди, правех песен и отивахме да я запишем. Този път беше точно обратното – отидохме в студиото без каквато и да било концепция” спомня си Blunt. „Всички бяхме обзети от някакво еуфорично чувство, искахме просто да се забавляваме и да вдигнем врява в студиото. Беше наистина страхотно и се получи много естествено.”

Албумът Some Kind Of Trouble е най-новият проект на James Blunt, предхождан от световния успех на „All The Lost Souls” от 2007 г. и „Back To Bedlam” от 2003 г., които общо са продадени в над 18 милиона копия.

Един от най-големите страхове на всеки музикант в музикално отношение е да не загуби вдъхновение. Това изглежда малко вероятно да разтревожи някога James Blunt. Той, може да се каже без ни най-малко преувеличение, е живял живот, който е източник на достатъчно материал за дузина албуми. Знам, че така казва всеки изпълнител, който сам твори песните си, но James Blunt е съвсем различен изпълнител и автор на песни.
Вземете “No Bravery”, парчето, което завършва дебютния му албум, “Back To Bedlam”. То е написано в казарма в Косово през 1999 год., когато James е бил офицер в разузнавателните части на Британската армия. През деня, докато патрулира Прищина, държи китарата си, заключена в танка. Вечер, той се прибира в казармата с нея и пише песни за живота на 22-годишен умиротворител в една от най-кървавите граждански войни на десетилетието. Останалите войници от неговата част му нареждат да пази тишина, докато пише и пее в среднощното спокойствие. Той обаче не пази тишина. “No Bravery” е единствената песен, която написах изцяло в Косово. Писах я докато лежах в леглото, обут с кубинките си. Трябва да спиш с кубинки. Парчето е съдбоносно. И останалата част от албума е съдбоносна.”, казва той огорчено.
Но опитът в Косово е само един аспект от живота на новия артист, на който е предопределено да открие пътя си до много колекции с албуми. В основата си James е находка- стара душа, която някак е останала незасегната от цинизма, млад автор, който звучи сякаш се занимава с това от години. Elton John, с който имат общ мениджър, смята че “You’re Beautiful” е съвременен наследник на неговата собствена “Your Song”. Проницателно сравнение, тъй като голяма част от “Beck To Bedlam” напомня за най-доброто от ранните години на Elton John. Междувременно, Tom Rothrock, който продуцира албума вижда James Blunt като потенциален британски отговор на Beck и Elliott Smith. Rothrock никога не е слушал James Blunt докато не попада на изпълнението на живо на James по време на миналогодишното издание на South By Southwest, по време на което продуцентът бил толкова впечатлен, че веднага се съгласил да работи по “Back To Bedlam”.
Чудно е, че военно семейство като това на Blunt (баща му, полковник, който едва наскоро е напуснал армията), е отгледало James. След като завършва Бристолския университет, той се присъединява към армията, “защото баща ми настояваше”. В края на краищата е произведен в капитан и става първият британски офицер в Прищина, който ръководи част от 30 000 миротворци. Музиката, при все това, винаги е била негова опора, въпреки че James е израснал в къща, в която не се е слушало музика. “Баща ми беше наистина практичен и гледаше на музиката само като на шум. Единствената уредба, която имахме беше в колата и имахме само три албума- “American Pie” и няколко албума на Beach Boys”. Когато тръгнал на училище, ако и да учил пиано и по-късно участвал в училищен мюзикъл, с това се изчерпвало всичко. Той слушал и научил, колкото могъл. Любовта към Queen и Dire Straits идвала и си отивала. Взима китара на приятел, когато е на 14 и свири с парчето на Nirvana “Nevermind”, написва първата си песен скоро след това. По този начин той си навлича гнева на директора на училищния пансион, който знаел, че тази музика, която се носи по коридорите късно през ноща, може да бъде проследена до стаята на Blunt. Неговите тийнейджърски години са борба между учителите, които се стремят да наложат някакъв начин на обучение, и него самият, също толкова стремящ се да превърне музиката в своя професия. Въоръжен с няколко скрити касети той записва, напуска армията през 2002 год., за да се посвети изцяло на музиката (“Баща ми беше раздразнен, защото напуснах стабилна работа, за да се занимавам с нещо несигурно”). Натрапчивият му глас и изключително личните парчета му осигуряват мениджър и издателски договор за месеци. “После срещнах Linda PerrY (автор на парчета и продуцент на много звезди, между които Пинк и Кристина Агилера), защото моите издатели й бяха дали някои мои песни, после свирих на South By Southwest, след което подписах договор с нейния лейбъл Custard Records”, разказва James, все още леко поразен от всичко това. Той заминава за Калифорния през септември 2003 год., за да запише албума си и издава един дебютен албум, който е извън времето “Back To Bedlam”. Настоящият му любим албум е “Transformer” на Cat Power и Lou Reed, а “Back To Bedlam” е също толкова енигматичен. Той няма да обяснява на какво са посветени повечето песни, въпреки че разкри, че “So Long, John” е вдъхновено от господата Hendrix и Morrison. Колкото да останалото, той казва само, че “можеш да се измъкнеш от убийство с песен”. Пътят започва тук.

разпечатай

изпрати на приятел

добави в любими