Многая лета

бр.

      Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. До края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. властва византийската музика въпреки периодичната съпротива на различни групи от обществото. До нас са достигнали малко паметници, които обаче показват, че е имало опити за създаване на българска църковна музика. От този период (ХІІІ – ХІV в.) са и творбите на Йоан Кукузел. С падането на България под османско робство(ХІV в.) се прекъсва развитието на българските църковни напеви. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. започва нова вълна на възраждане на българската църковна традиция. Започват да правят преводи на славянски език на византийски песнопения, както и да създават български песнопения. След освобождението от османско иго (1878 г.) се налага богослужебния ред на руската православна църква. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви и достигат нивото на руската литургична музика. Например Добри Христов създава литургии, посветени на светци, които и досега се пеят. В своята първа литургия на Св. Йоан Златоуст, той използва старобългарски интонации.
Днес песнопенията на Добри Христов, Петър Динев, Апостол Николаев-Струмски и др. са неотменна част от службите в църквата наред с руските на Александър Гречанинов, Павел Чесноков, Николай Бахметиев...

[1]  Верую 4’04’’   Петър Динев (1889-1980)  
[2]  Все упование мое 3’11’’   Добри Христов (1875-1941)  
[3]  Полиелей  4’31’’   Петър Динев (1889-1980)  
[4]  Во царствии Твоем. Прийдите поклонимся 5’42’’   Апостол Николаев-Струмски (1886-1971)  
[5]  Херувимска песен и Яко да Царя  5'09''   Павел Чесноков (1877-1944)  
[6]  Да исправится молитва моя 4’29’’   Арменска литургия   
[7]  Душа Господная 4’23’’   Св. Йоан Кукузел (1280-?1360)  
[8]  Хвалите Господа с небес 5’53’’   Николай Бахметиев (1807-1891)  
[9]  Благообразний Йосиф   8’07’’   Степан Дегтярев (1766-1813)  
[10]  Исае, ликувай. Свети мъченици. Слава на Теб, Христе Боже 2’22’’   Добри Христов (1875 - 1941)  
[11]  Блажен муж 4’43’’   Свещ. Василий Зиновиев (1871-1925)  
[12]  Тебе поем 3’03’’   Апостол Николаев-Струмски (1886-1971)  
[13]  Отче наш 4’30’’   Алeксей Титов (1769-1827)  
[14]  Многолетие  2’57’’

 Продължителност: 63'10''
  
Солисти: Орлин Атанасов, Алис Боварян, Николина Панкова, Сашо Костов, Александър Деянов, Петър Петров, Мартин Пашовски, Ванилия Кисьова, Юри Лефеджиев, Сунай Муратов, Константин Мирински, Никола Гюзелев, Иконом Бончо Чаков, Протодякон Стефан Марков, Искандер Туриаре, Димитър Бонев
Участват: Камерен хор „Св. Седмочисленици” с дир. Димитър Григоров, Софийски свещенически хор с дир. Кирил Попов, Софийски ортодоксален хор с дир. Мирослав Попсавов, Софийски камерен хор „Мадригал” с дир. Стоян Кралев, Софийски арменски хор с дир. Бедрос Папазян, Смесен хор с дир. Мирослав Попсавов
Александър Гречанинов (1864-1956)  

разпечатай

изпрати на приятел

добави в любими